Nomination in category "Герой на децата" at

Nominated by Галина Илиева

Таня Димитрова

Тя помага на децата с проблеми със слуха да живеят нормален живот

Таня Димитрова израства като дете на глухи родители, като самата тя няма проблеми със слуха. Така животът я прави участник в два съвсем различни свята – на звука и на тишината. Тя продължава да живее и в двата чрез избора на професия. Завършва Софийския университет като слухово-речеви терапевт през 1997 година. През 2000 г. в България започват да се правят операции, с които глухите деца могат да чуват. Това е така нареченото кохлеарно имплантиране, което дава нова насока в кариерата на Таня. Тя е от първите и малцината, които започват да работят с кохлеарно имплантираните деца – след поставянето на импланта трябва да минат няколко години на слухово-речева терапия, за да могат децата да проговорят пълноценно. През 2009 година отваря свой Център за такива деца, в който постепенно въвлича да работи и съпруга си, а двете й момиченца са неотменни помощници там.

Таня е преди всичко родител. Тя от първо лице знае как се държат децата, когато са неспокойни, тревожни, когато искат да обяснят нещо, но не знаят как. В същото време тя е дете на глухи родители, научила е жестовия език преди говоримия. Съчетавайки тези две ситуации, тя успява да приласкае бебетата, да спечели доверието на по-големите, така че те да повярват в нея. През годините Таня създаде школата Яника, през която минават и се обучават много млади специалисти, които в по-нататъшната си работа ще пресъздадат един работещ модел. Не е лесно да спечелиш доверието и на децата, и на родителите, но тя го прави блестящо вече девет години.

През последната година й се наложи да води още една много тежка битка с коварна болест, но дори и през Океана не изпусна нито за миг ежедневието на Центъра. Присъстваше на всички „оперативки“ по скайп, виждахме я на тържествата на екрана, откъдето с Чичо Митко, много уморена, но щастлива да бъде част от нас, ни пожелаваше светли празници. Децата я търсят, липсва им, а какво по-голямо доказателство за вярата, която е успяла да им вдъхне?

Синът ми започна да посещава център „Яника“ в първите дни след откриването му. През първите месеци на 2007 година във Военна болница бяха оперирани няколко деца, с чиито семейства постоянно се засичахме – по кабинетите, на настройки, в Центъра за ранна рехабилитация на говора, в кабинета на Таня във ВМА, и съвсем спонтанно взехме решение да дадем шанс на център „Яника“ – решение, което се оказа едно от най-важните по отношение рехабилитацията на нашите деца. Ние станахме приятелски семейства, заедно и в движение решавахме проблемите, които се явяваха по пътя ни, и затова пътят ни беше еднакъв, със споделени радост и тъга. Таня помогна на децата да разберат какво се случва в главите им след имплантацията, да оценят чуването така, че да не могат повече без него. Освен всички други ангажименти, тя превежда и на официални мероприятия, тържества, форуми, виждаме я навсякъде…